За по-големи декоративни елементи като завеси или стенни покрития, макрамето започва да се изработва върху дървена или метална шпилка, която позволява да се работи с десетки кичури. За малките проекти е напълно достатъчна и една коркова дъска за бележки, макар че в някои магазини предлагат специализирано дъски. Предлагат се също така и комплекти за начинаещи, работни платформи, мъниста и всякакви други материали.

. С времето, очарователното изкуство било позабравено, но днес то отново си е завоювало предни позиции в съвременната хобистика.

Маслото от суров лен е широко използвано при рисуването, тъй като изсъхва по-бързо от останалите. Използва се и за пригорвяне на емулсии за темперните бои, но в ограничени количества. Помнете, че най-доброто масло от лен е студенопресованото, което освен високата си цена е и по-трудно откриваемо.

Масло от обработен лен

Това е продукт който се получава при топлообработка на суровия лен. Ползва се масово за изработването на бои и лакове за дърво, както и за емулсии на темперни бои, отново в ограничени количества, тъй като има склонност да променя нюансите на боите. И в този случай е по-добре да не пестите средтва, тъй като евтините масла за обработени на слаби температури и често съдържат вредни за цветовете добавки.

Стенд-ойл

Стенд ойла е масло от лен получено чрез сваряване при липса на въздух. Широко употребявано при емулсии за темперни бои, поради свойството си да придава еластичност на материалите.

Масло от мак

Маслото от мак съхне доста по-бавно от гореспоменатите масла; за сметка на това е много по-светло и с по-течна конзистенция.

Орехово масло

През Средновековието ореховото масло е било изключително популярно при рисуването с маслени бои. Днес ореховото масло е още по-фино преработено и е отличен заместител на маслата от лен и мак.

Палитрата на художника като цяло се състои от избраните основни цветове и някои аксесоари, които се употребяват при нужда. Нека видим какви са цветовете на палитрата подходящи за справяне с всяка работа.

Титанова бяла
(титанов диоксид калциев сулфат + + бариев сулфат)
Бялата боя ползвана за темпера е всъщност бял титан. Нейното основно качество е, че тя покрива отлично и може да се смесва с всички цветове.
Ниска цена.

Бяла Цинк
(цинков оксид)
Белият цинк е добър материал за темпера, въпреки че е по-прозрачна от титановата бяла и не покрива така добре. не може да се смесва с неаполското жълто.
Ниска цена.

Кадмий жълта
(кадмиев сулфид и цинк оксид)
Тя е жълта боя която може да намерите в три тоналности: светла, средна и тъмна. Покрива отлично, но не може да се смесва с боите на оловна основа .

Висока цена.

Жълта охра
(железен оксид)
Охрата също се намира в различни тоналности: жълт, златист, Хавана. Тя е фундаментален цвят за пейзажи. Не трябва да бъде смесвана с пруското синьо, алена, хромово жълта.
Ниска цена.

Терра ди Сиена
(Железен окис с 60% манган оксид 1%)
Подобна е на охрата, но по-интензивни, ползва се за пейзажи и платна. Тя не бива да се смесва с живачено червената и синята на Прусия.
Ниска цена.

Неаполско жълто
(смес от жълто и титаново бяло)
Истинската Неапол е жълт цвят на оловна основа и поради новите наредби за опазване на здравето на потребителите неговото производство е заменен със смес, съставена от Ханса жълто и титаново бяло.
Ниска цена

Хромово жълто
( оловен хром)
Там в три цвята: жълт лимон, средножълтои тъмно жълт. Отлично покрива, но има свойството да потъмнява заради съдържанието на олово. Силно отровен. Не се смесва с Блю .
Ниска цена.

Презокеанско синьо
(алуминиев силикат и натриев сулфид)
Това е заместителят на лазурно синият цвят, днес ненамираем, идеална за всякакви техники. Не трябва да се използва с темпери които съдържат оцет като консервант.Не бива да се смесва с жълто и Неаполско жълто.
Ниска цена.

Кобалт синьо
(алуминиев Кобалт)
Твърда синя боя, с която се получават отлични зелени нюанси при смесване с кадмий жълта – изключително полезна при пейзажи. Не бива да се смесва с цветове на желязна основа.
Висока цена.

Пруско Блю
(железен фероцианид)
Смесена с титаново цинковата боя, Пруското блю дава отлични резултати. За съжаление с времето потъмнява. Силно отровна. Може да се замени с фталоцианинско синьо.
Ниска цена.

фталоцианово синьо
(phthalocyanine пигмент )
Тя има син оттенък, който може да бъде заместител на пруското синьо, което проявява тенденция към нестабилност на светлина. Силен цвят, особено на платната.
Средна цена.

Кадмий Червен
(кадмиев сулфид)
Гореща червена боя, съществува в три тоналности: светла, средна и тъмна. Не бива да се смесва със Зеленто от Верона, Смарагдово зелено и цветове на оловна основа.
Висока цена.

Червен Помпей

Също така известна като английски червено/ Венецианско червено. Червен цвят от естесвтен произход, не се смесва с хромово жълти и пруско блю.
Ниска цена.

Живачен червено
(живачен сулфид)
Истинското Живачено червено е донесено от Китай, на практика изчезнало днес. Този цвят се нарича още ален и не се смесва с доста други - земни цветове, охри, смарагдово зелено, зелено от Верона, пруска синьо, презокеанско синьо. Може да се замени с имитации на по-достъпна цена.
Цената е много високи.

Тромп л’ой буквално означава на френски „измама на окото“

Ако сте по-напреднали, бихте могли да създадете тромп л’ой и върху стени, но за начинаещите е препоръчително да се ограничат с не много големи места, които имат физически особености, подпомагащи илюзиите, които целите.

Важна стъпка, при хората които тепърва започват да се занимават с това, е да не се подценяват размерите: може да се случи да се опитате да наложите една рисунка, голяма колкото картина върху цяла стена или обратното, да вмествате гиганстки образи в недостатъчно големи площи. Добре е в началото да се насочите към по-семпли обекти, за да не се откажете на бърза ръка поради грандиозността първият ви проект.

какво ще ни трябва, от техническа гледна точка?

Преди всичко, рисунка, разбира се. Хубаво е да си скицирате изображението, първо на хартия и после върху стената, използвайки подходящият мащаб. Нанасянето на скица върху стената става задължително с гума, за да може да се изтрие в последствие.

Стената трябва да е боядисана в бяло (или друг подходящ за фон цвят. Внимавайте с латекса -  за да не се смеси с боята се нанасят леки и нежни пластове боя.
Боите които ще ви трябват се намират в магазините за художнически материали: тези на акрилна основа са отлично средство.

Не забравяйте да си набавите и лак – матов или гланц, който ще помогне на вашият шедьовър да се запази свеж и красив дълго време

2. Размачкайте двата цвята за да ги омекотите, след това направете две полукълба.

3. Слепете ги до получаване на кръгло топче. Другият вариант е да облепите с тях парче неизползваема глиничка (примерно остатъци от други творби).

4. Оформете добре топчето.

5. Снабдете се с парче стъкло или плексиглас (кутия от диск върши перфектна работа). Не забравяйте да го почистите след като приключите работа.

6. Вземете топчето, поставете го на гладък плот и опрете в него стъклото, без да натискате. Започнете да правите кръгови движения, сякаш рисъвате големи кръгове със стъклото (може да погледнете ето тук как точно да го направите)

7. Когато постигнете желаната фигура, омекотете формите на мънистото с леки кръгови движения.

8. Оставете мънистото за малко в хладилника, за да може глината да се втвърди и да пробиете необходимите дупчици.

Преди да започнете работа с материала, задължително си измийте ръцете ръцете ако не ползвате ръкавици.  Опаковка мокри кърпички също няма да ви е излишна, за да не тичате непрекъснато до банята. Ако ползвате ръкавици, чистете ги или ги сменяйте често, особено преди да започнете работа със светли цветове: Глиничките лепят невероятно лесно и бързо всякакви мръсотии и влакънца. Жокер: ако имате домашен любимец, космите са неизбежни, свикнете с тази мисъл.

Помнете, че глиничките са термочувствителни: това означава, че ако например материалът ви е много твърд – както ще бъде в повечето случаи при разопаковане – може да го омекотите, поставяйки го между дланите си и размачквайки го. Ако обратно се е размекнал твърде много, поставете го за малко в хладилника, като го проверявате от време на време за да определеите кога е достигнал желаната твърдост. Този трик е особено полезен, когато си имате работа милефиори, които често трябва да се режат на много тънки парченца. Имайте предвид следното: Фимо Класик и Чернит (двете разпостранени марки у нас) са по-твърди, докато Фимо Софт не изисква толкова размекване, но е по-неудобно при изработване на миниатюрни детайли.

Когато си изберете марка глинички, преди да напъхате първата си тава във фурната, направете опит с едно малко парченце и наблюдавайте внимателно процеса на изпичане. Обикновено нещата се пекат на температури между 110-130 градуса от 10-25 минути, но всичко е строго индивидуално: имайте предвид, че при 10 градуса повече от необходимото този материал изгаря за по малко от минута, а при по-ниска температура не се изпича добре и остава крехък и чуплив. Ако ползвате фурничката и за готвене, оставете я да се проветри след като сте пекли фимо или чернит.

Когато не работите с глините, увивайте ги внимателно, защото те имат тенденция към изсъхване. Най-добрият вариант за увиване са кухненското фолио или металното такова, а също и пликчета които се затварят херметически.

За да пестите време, финанси и енергия, печете изделията си след като съберете повечко. Готовите неща може да държите в хладилника, докато дойде време да ги изпечете. Предупредете семейството си да внимава с тях: все пак, синтетичните глинички са отровен материал и не е препоръчително да се поглъщат.

След като изпечете предметите си, извадете ги от фурната и веднага да ги пуснете в ледена вода: по този начин те стават по-твърди и нюансите се избистрят. Подръжте ги 5-10 минути и ги извадете, подсушавайки ги внимателно с мека кърпа.

Списъкът с полезни трикове съвсем не се изчерпва с гореописаните съвети. Вашата креативност ще ви бъде от голяма полза за в бъдеще, за да откривате нови и нови начини как да подобрите работите си и да творите по-лесно, функционално и изобретателно. За това могат да ви помогнат и различните техники за работа с глинички, както и туториалите, които сме превели и събрали за вас.

Декупажа (découpage) е декоративна техника

Днес тази техника е широко разпространена, като индустрията за декупажни материали е изключително развита и предлага широка гама от професионални материали. Най-известните компании в производството на материали за декупаж са Calambour, Stamperia e To-Do. Разнообразието от хартия, лепила, четки, предмети и скрап авангардни е толкова голямо, че разрепава дори и на начинаещите да се доближават до изяществото на декупажа и да изработват красиви декорации.

Терминът découpage, който произлиза от френския глагол découper означава изрязване. Съответно, декупажа представлява изрязване на рисунки, илюстрации или просто хартия и използването им за декориране. Още през средните векове в Европа тази техника е била позната сред амануеските монаси, които украсявали по този начин ръкописите си.  Историята на съвременният декупаж обаче започва с увличането на европейските придворни по една особена техника, пренесена от Китай през 15 в. – лакирането. Това бил изкючително сложен процес, който увеличавал стойността на мебели и предмети със декорации, покрити с десетки пластове лак. Цената на китайските лакирани предмети била толкова висока и производството им толкова недостатъчно, че венецианските майстори решили да предложат на пазара имитации, които се постигали чрез изрязване на ориенталски мотиви, залепянето им и покриването им с многобройни пластове лак Сандрак (смола от естествен произход): Така се родил тъй нареченото Венецианско бедно изкуство, което с времето се обогатило с разнообразни течения и изработка на изключително изящни предмети. Скоро техниката се разпространила във Франция и Англия, а върхната точка на славата и била достигната през 17 в. когато последният писък на модата се оказали тъй наречените Принт руум в домът на британските аристократи (щампи изобразяващи градове, директно залепяни на стената). Стилът на декупажа изцяло се променил през Викторианският период: около основната щампа започнали да бъдат изобразявани цветя, селски сцени, снимки на деца насложени една върху друга. След повече от век, декупажа отново се връща на сцената поради достъпността си и красивите декорации, които човек може да направи чрез него без да има никакъв опит.

През последните години декупажа се е развил в различни техники.  Те преповтарят основите на техниката, позволявайки все пак нови хоризонти на младите артисти.. За хората с някакъв опит са по-препоръчителни професионалните издания с модели и прочие. Цените на професионалните материали не са ниски, но добрата новина за ентусиастите е, че декорациите могат да се правят на практика от всичко: илюстрации, книжки, картон, оризова хартия, муселин, дори списания. Четките за декупаж също са различни, но са на сравнително достъпни цени.

До преди няколко години, декупажа се считаше за една от техниките с бавна реализация, тъй като продуктите за боядисване, състаряване , или за някои специални ефекти бяха всички на маслена основа и освен вредните разтворители изискваха часове и дори дни на обработка. Днес нещата са се променили: продуктите са различни и човек може да получи страшно много информация около начините на употреба, техниките и т.н.

Линейната перспектива е била измислена, за да се осъществяват геометрични изображения само от една гледна точка. В такъв случай говорим за традиционно графично изпълнение, което мозъкът с лекота разчита и дешифрира. Първото, което трябва да направим е да уточним височината на хоризонталната линия – въображаемата лини която преминава на нивото на окото (H). След това трябва да установим позицията на линията на земята, която играе ролята на базов елемент (Z). На линията на хоризонта се позиционира точката на допир (V) която дефакто е проекция на перпендикулярният зрителен лъч на наблюдателя и точката, към която се стремят всички линии на графичната перспектива.

Имитирайки какъвто и да е изглед, линията на хоризонта винаги ще се намира на нивото на наблюдателя и по-точно на очите му. Така ако наблюдателят има изглед към пейзажа от нивото на терена, хоризонта ще изглежда близък и той ще има ограничен периметър на видимост (рисунката долу вляво). Ако наблюдава от по-високо, хоризонта ще се отдалечи и гледката ще се разкрие (рисунка две и три)

Най-старите картини, нарисувани с темперна боя

Температа се използвала и през византийския период, главно при живописа на икони, но на върха на славата си тя се оказала през Възрожденският период, макар че темперите от ’400-те не са толкова чиста смес. В действителност, тогава се употребявала една особена смесица наречена емулсия, в която освен яйце имало и  масла, есенции и бои. Самият Ченини ни потвърждава в трактата си , че се правят подобен тип смески. Със сигурност не Ван Ейч въвел живописа с маслени бои в Европа, тъй като употребата на петрол била позната от векове: дори Плиний и Витрувий писали по въпроса, а в последствие и Теофил през Средновековието.

Темперните бои, които характеризирали италианския ренесансов живопис, бавно били заменени с маслените бои.  Интересно е да се отбележи, че в Национална галерия на изкуствата в Рим две произведения от един и същ художник от ’400-те, каталогизирани по различен начин: едното като темпера, а второто като живопис с маслени бои, когато в действителност и двете картини били направени с емулсията за която споменахме.

Темперните бои във вековете след Ренесанса често били използвани за основа на маслени бои: да погледнем например работата на италианският художник Фонтанези, за основа на която са ползвани жълтък и арабска гума. С тази темпера Финтанези очертавал картините, които впоследствие рисувал с маслени бои; тази рецепта по-късно е била използвана от известни артисти като Бьоклин и Де Кирико, както и много други.

Машина за спагети

В Италия са се сетили много отдавна, че този инструмент може да се ползва и за друго, освен за приготвянето на любимото им ястие. Машината за спагети е широко употребявана сред хората, които си изкарват хляба (или поне цигарите) с ръчна изработка на вещи от синтетични глинички - тя притежава свойството да растила глината в перфектно равномерни пластове и се използва за създаването на определени ефекти. Някои магазини за домашни потреби както и вериги хипермаркети предлагат модели на тази машина.

Клей гън

Този инструмент е почти ненамираем в България. Все пак, ако сте достатъчно ентусиасти, бихте могли да потърсите в големите магазини за хобистика. Клей гъна работи на принципа на спринцовката, но има различни накрайници за постигане на различните ефекти които търсите. Използва се често когато се търси определена форма на рулото глина (пр. „спагети“ или квадратна форма).

С по-мека глина и по-здрав шприц бихте могли да постигнете подобен ефект, но ви предупреждаваме, че си е живо мъчение за ръцете.

Бийд Ролер

Бийд ролера е семпло, но гениално измислено приспособление за оформяне на мъниста. Работи чрез приплъзване на горната част върху  долната – а между тях се слага парче глина – като по този начин плавно се оформя перфектно кръгло/овално/конусовидно мънисто. За съжаление няма много варианти за заместване на бийд ролера, тъй като за да получите желаното съвършенство, двете части на инструмента трябва да са идеално прилепващи.

Печати

Печатите са друго широко разпространено пособие за работа с глините. Те са с обратен или правилен релеф, и хубавото при тях е, че освен професионално изготвените печати, може да си изработите сами какъвто печат ви се прииска. Много пъти при създаването на текстури, артистите ползват подръчни материали – шкурки, подложки, плата, гравюри и прочие.

ито сме превели и събрали за вас.